Зърнените култури – здравословни или не? Влиянието на глутена върху човешкото тяло

Истина е, че без култивирането на зърнените култури, повечето от нас нямаше да са тук днес, защотото именно те са това, което е държало нашите предци живи във времена, когато е имало малко храна. В наше време обаче, зърнените култури нямат нищо общо с тези преди хиляди години, нито дори с тези преди 100. Но дори и в началото на тяхното „опитомяване“, те отново са причинявали здравословни проблеми. Главен виновник за това е лектинът ( и протеин) глутен ( но и не само той).

ЛЕКТИНИ

Лектинът е голям протеин, който се открива при растенията и животните. Той е от жизнено значение за растенията и един от многото начини, чрез които се защитават срещу животните, които искат да ги изядат (да, растенията НЕ искат да бъдат изяждани!). Лектините са открити от група учени през 1884г. вследствие на изледване за различните кръвни групи.

Но как точно лектините служат като защита на растенията? Лектините в семената, зърната, обелките и листата на повечето се свързват с въглехидрати (захари) и по-конкретно към сложни въглехидрати, наречени полизахариди, които се намират в тялото на хищника, който е изял растението. Като „умни бомби“, лектините се прикрепят към захарните молекули, които се намират по повърхността на клетките на други организми – гъби, насекоми и други животни. Прикрепят се също така и към сиалова киселина – друг вид захарна молекула, която може да се открие в червата, в мозъка, между нервните окончания, в ставите, както и във всички телесни течности. Лектините са познати още и като „лепкави“ протеини именно заради това свойство да се залепват към различни повърхности в животинските организми. Лектините нарушават обмяната на вещества и комуникацията между клетките, както и причиняват инфламация и други токсични реакции. Тези протеини също така улесняват прикрепянето на бактерии и вируси към „жертвата“. Особено рискова група са хората, които имат силна чувствителност към лектини (не само към глутен). Ако въпреки това консумират зърнени (а и бобови) култури, те са по-склонни към вируси и бактериални инфекции, в сравнение с други хора.

Макар и никога да не съм била особено чувствителна към лектините, както се счита за нормално, боледувах от време на време, коремът ми се подуваше, спеше ми се през деня макар и да имах над 8 часа сън, концентрацията ми беше ниска, имах проблемна кожа. Все нормални неща, нали? Е, не съвсем. Когато спрях да консумирам зърнени и бобови култури (и елиминирах още няколко храни, които са също толкова увреждащи), усетих осезаема разлика. От декември 2018г. до днес, януари 2020г., съм настивала леко точно 2 пъти, при което се оправям за около 2-3 дни без усложнения и без лекарства. Наблюдавам същото както при годеника ми (който се храни по същия начин като мен), както и при всеки, който е послушал съвета ми за силно ограничаване или елиминиране на лектините.

След това кратко лирическо отклонение, продължаваме с разнищването на лектините в зърнените култури.

ПШЕНИЦАТА – НАЙ-КОВАРНАТА ЗЪРНЕНА КУЛТУРА

Като допълнение към многобройните „здравословни“ свойства на лектините, е повишаването на склонноста към напълняване. Пшеницата неслучайно е била водещата култура в северните общества. В пшеницата има изключително малък лектин, познат като пшеничен зародиш аглутинин (agglutinin – WGA). Именно той е отговорен за свойството да покачва теглото у този организъм, който го е поел. Да, прочетохте това правилно. Пшеницата е помогнала на нашите прадеди да натрупат достатъчно мазнини, за да издържат във времена, когато храната е била оскъдна. Яденето на зърнени култури е много по-добра опция от умирането от глад, спор няма. За съжаление, дори тогава, при отсъствието на токсични пестициди, когато предците ни са започнали да консумират редовно зърнени култури, се наблюдава рязък скок на скелетните деформации, най-вече в областта на челюстта (има причина толкова много хора и до днес да имат нужда от регулиране на зъбите и захапката) и гръбнака. Това се случва, защото човешкият вид не консумира от достатъчно дълго време зърнени култури, което на свой ред означава, че не е развил търпимост към тези храни, нито микробиомът е способен ефективно да разгради тези протеини ( ако имате стомашни проблеми, замислете се дали именно прекомерната и ежедневна консумация на зърнени култури не причинява това. П.С. разбира се, че е това!).

Оризът, по-конкретно белият, е единствената зърнена култура, която не е проблемна за човешкия организъм именно защото с обелването на горните слоеве на ориза, се премахват и лектините ( затова белият ориз е много по-добра опция от пълнозърнестия. Нека не забравяме, че една нация, с брой население около милиард и половина( Китай) от хилядолетия премахва горния слой на ориза, превръщайки го от пълнозърнест, в бял. При пшеницата и другите зърнени култури, лектините са и вътре в самия зародиш, което прави невъзможно премахването на лектините в тях.

ГЛУТЕН

Дойде време и на прословутият (но не с добро) ГЛУТЕН. Глутенът на първо място действа като опиат благодарение съединения, наречени глутеоморфини (gluteomorphins). Те от своя страна стимулират активирането на същите рецептори, каквито са при поемането на наркотици като хероин, например. Това се изразява в чест глад, неконтролируемост при консумация, раздразнение (звучи ли ви познато?). Глутенът стимулира още прекомерното производство на протеинът зонулин (zonulin). Ролята на зонулина е да контролира разстоянията между клетките на червата. Когато има твърде много зонулин, червата не са толкова ефективни във филтрирането на полезните от вредните вещества. Когато ядем храна, съдържаща глутен, бактерии, несмляна храна и токсини навлизат по-лесно в кръвообращението. В едно изследване, група здрави доброволци са подложени на диета, богата на глутен. Резултатът е значително понижаване на нивата им на витамин Д.

За съжаление, в съвременната култура на хранене продължават да преобладават зърнените култури, облепени с всякакви етикети като „богато на фибри“, „пълнозърнесто“, „фитнес“ и много други.

Допреди година бях редовен консуматор на една „fake” здравословна храна, а именно овесените ядки. Макар и в някои от тях да няма глутен, те остават богати на други видове лектини, които имат сходен ефект върху тялото. Колкото и подут да ми беше коремът, колкото и да ми се спеше , всеки път изяждах своята добре премерена порция овес с фъстъчено масло (фъстъците са бобова култура, също изобилваща от антинутриенти). Още един забавен факт – 94% от населението на света има непоносимост към тях, която се изразява по множество начини).

Друг проблем при зърнените, бобовите култури и царевицата, който заслужава да бъде споменат, е прекомерното им пръскане с препарат, наречен Раунд-Ъп, асоцииран с рак на кръвта, автоимунни заболявания, Алцхаймер, родилни дефекти, бъбречна недостатъчност и много други. Не на последно място е склонноста на тези култури да мухлясват. И не, това не е никак добре, защото токсините в мухъла инфламират тялото, като водят до главоболия, стомашни проблеми, често огладняване и много други (за това по-подробно в друга статия).

Ефектът на глутена и другите лектини и всички токсини, които ги придружават, се пренася и върху месото на конвенционално отгледаните животни – такива, които биват хранени със смески от зърно, царевица, овес и др. Затова е важно при всяка възможност да консумираме месо от пасищни животни. Те не само са отгледани много по-хуманно и природосъобразно, но са и добри за нас самите (статия и за това J).

Препоръчвам на всеки, който иска значително да подобри здравето си, да спре изцяло зърнените култури във всякаква форма за поне 2 седмици. След това нека въведе в един ден няколко вида зърнени и бобови култури, които обичайно е ядял преди двуседмичното „въздържание“ – овес, хляб, боб/грах. Разликата в това как се чувствате след това „пиршество“ ще е голяма, повярвайте ми. Важно е да се отбележи, че негативните последици от глутена, например, могат да се проявят или веднага, или няколко дни след консумацията.

Заместете овесените ядки за закуска с обилна салата, богата на зеленолистни зеленчуци, полезни мазнини и качествен протеин. Вместо хляб, консумирайте сладки картофи, бял ориз, тиква или обелен и сварен обикновен картоф ( в обелката му също има лектини).

Ползвани източници:

www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9872614

www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6299329 www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17003019