Активно се „рекламира“ позицията, че за здраво тяло е необходимо към тренировъчната програма да се включват всеки път упражнения, които да разтягат и „загряват“ ставите и сухожилията ни с цел предпазване от травми и „увеличаване“ на гъвкавостта. Докато подобряването на гъвкавостта е желан резултат, за постигането му не са необходими уроци по пилатес или йога, нито отделено време преди и след тренировка. Съществува масово объркване във фитнес средите между думите „разтягане“ и „гъвкавост“. Това, към което е необходимо да се стремим, е не увеличена, а ПОДОБРЕНА гъвкавост. Целта се постига чрез прилагането на напрежение, което е в рамките на естествения обхват на движение на дадената мускулатура.
Изследване(A. Faigenbaum, L. Zaichkowsky, W. Westcott, et al., “Effects of Twice per Week Strength Training Program on Children” (paper presented at the annual meeting of the New England Chapter of American College of Sports Medicine, Boxborough, MA, November 12, 1992).), проведено върху подрастващи, сочи, че тези, които са правили силови тренировки, са подобрили значително гъвкавостта си без да правят отделни „стречинг“ упражнения. Още едно изследване е проведено и с 48 участници, където в продължение на 8 седмици са изпълнявали упражнения, в съответствие с HIT метода на трениране върху Nautilus уреди. Резултатът – подобряване на гъвкавостта както на кръста, така и на бедрата с 6.35 сантиметра БЕЗ изпълняването на каквито и да е отделни „стречинг“ упражнения, както същевременно са увеличили мускулната си сила с 50% (2- W. Westcott , “Keeping Fit,” Nautilus 4, no. 2 (1995): 5–7).
Една оптимално построена тренировъчна програма е необходимо да включва упражения, които да проследяват оптималната мускулна и ставна функция. Изпълняват се такива силови упражнения, които достигат до здравословния обхват на движение на дадената мускулатура, без да го надвишават, като същевременно се прилага максимално напрежение. Извличаме максимума от всяко упражнение без риск от травми.
За някои стави, това означава да увеличим обхвата им на движение. За други стави обаче подобрената гъвкавост всъщност ще се изрази в намален обхват на движение. Повечето проблеми, свързани с раменната става, например, са резултат не от липса на „гъвкавост“, а от прекалено голяма такава. Развитието на мускулатурата около ротаторния маншет, например, както и на делтоидния мускул, води до ограничение в обхвата на движение на раменната става, но това има предпазна, а не дегенеративна функция. Извод: не е нужно, нито здравословно да се придобиват умения като правене на шпагат, например.
Следователно, изпълнението на силови упражнения в естествения обхват на движение на ставите е всичко необходимо, ако целта е подобряване на гъвкавостта им. Йогата или „стречинг“ упражненията не подобряват гъвкавостта. Парещото или дърпащото усещане при тези дейности се получава, защото мускулът е поставен в положение, в което не може да се съкрати/свие. Той отчаяно се бори да запази мястото на ставата, около която е прикрепен, а поставянето й в такова преразтегнато положение далеч не е здравословно.
Много от нас с известна тъга се връщат към времето, в което са можели да направят пълен шпагат и са усвоили това умение сравнително бързо, особено в детските си години. Но веднъж спрели да го практикуват, умението „изчезва“. Възниква вярването, че с възрастта гъвкавостта им се е „влошила“. Това, което всъщност се е случило, е че капсулата на тазобедрената става вече е достигнала своята зрялост, като същевременно с това бедрените ни кости са станали по-големи. По-големите кости водят и до по-ограничени движения в капсулата на тазобедрената става, както и трябва да бъде, за да придържа здраво вече съзрелите кости. Нито трениращите бойни изкуства, нито гимнастиците, въпреки множеството разтягащи упражнения, които правят, са имунизирани срещу смяна на тазобедрена и/или колянна става. Интервенции, които са широко разпространени в тези спортни среди. Получава се така именно заради системното поставяне на ставите в неблагоприятни и уязвими положения. Сходни проблеми има и при деца, които тренират даден спорт и биват карани всеки път да се разтягат преди и след тренировка от своите треньори, като например преразтягане на слабинните мускули.
Правенето на шпагати, мостове и други подобни няма да подобрят силата, нито здравословната ставна и мускулна гъвкавост. Трябва да разберем, че тези умения далеч не са ни необходими. Нито са здравословни за ставите и сухожилията ни.